You need a Flash Player
Вие се намирате в: начало » за нас » какво ни питат клиентите

Какво ни питат клиентите

Как постигнахте успеха си?

Техниката ни е съвременна и високопроизводителна, но от решаващо значение за ефективната дейност е и оптимизираната организацията на производство. То е свързано със спазване на агротехническите срокове, което изисква надеждна и високопроизводителна техника. От две години фирма “Агротида” въведе интегрирана система за управление на качеството и безопасността, отговаряща на изискванията на ISO 9001 и на НАССР (ISO 22000 ). Фирмата се развива благодарение на инвестиции в производството, каквито са качествените машини. Разбира се, наред с тях, ключов се оказва и човешкият фактор. Компанията ни разполага с около 40 човека, но не всички са директно заети в производството. Обработваме земята на 12 села и това налага да поддържаме два автобуса, имаме 6 пазачи, и колкото и парадоксално да звучи, наемаме още 30 човека за опазване на царевицата, тъй като ние трябва не само да я отгледаме, но и съхраним. Механизаторите ни са 13 – 14 човека, включително и тези от ремонтната работилница и в сушилните.

Какви са постигнатите Ви резултати за 2007 г.?

Получихме 405 кг/дка среден добив от рапица; 325 кг/дка – пшеница; 180 кг/дка - слънчоглед и 190 кг/дка царевица. Независимо от сушата, ние не пропуснахме да разорем всеки един декър, като така с гордост мога да кажа, че сме избегнали варианта пропаднали площи.

Каква е Вашата мечта в производството?

Стремежите ни са насочени към ефективното оползотворяване на цялата ни налична замеделска земя. За съжаление сега само 1/3 от площите ни могат да се поливат. За тази цел възможност представлява сондажът на подпочвените води, от който напояване могат да получат 10 хил. дка земя, но за реалирането на подобен проект е необходима инвестиция от 2 млн.лв. Тогава вече можем да говорим за ефективно замеделие - може да се изкара по 1 тон царевица на дка и да имаме 10 хил. тона продукция, което разбира се ще доведе и до понижаване на цените. Земеделска страна сме, а внасяме зърно, вместо максимално да оползотворим ресурсите си. Но докато не се промени законът за земята, това е невъзможно.

Какво е отношението Ви към получаване на субсидии?

Всички страни от ЕС субсидират производството си, но в България самата процедура по кандидатстване съдържа редица неуредености, което показва и нашия личен опит - ние сами разработваме проектите си по САПАРД и честно казано видяхме големи затруднения. Би трябвало да се предприемат постъпки за нейното улесняване, което ще подпомогне значително земеделските производители.

Но сега се повдига въпросът, че земеделие не се прави без подготвени специалисти.

Мисля, че фирмата ни разполага с необходимите кадри: общо 6 - ма са висшисти, от които аз съм икономист, имам 2 агрономи, двамата ми счетоводители са също с висше образование. Механикът ни е със средно-специално образование, но е компетентен. Екипът ни е стабилен - нямаме текучество, както на специалисти и така и на друг персонал във фирмата, тъй като и на качествената работа, ние осигуряваме с добро заплащане.

Сега са разбунени духовете с доплащанията.

Надеждата е голяма, че ще има национално съфинансиране, но за съжаление тя е съпътствана и от редица опасения. Ние настояваме за полагащите ни се пари, за да бъдем конкурентноспособни. А по отношение на климатичните условия, сме в по-слаби позиции. Ако всеки един производител беше направил 10 -12 сондажа и разбира се и поливки, резултатите щяха да бъдат други. Поливането е решаващо при българското земеделие и трябва усилено да се разботи в тази насока. Например, в Гърция изкараха по 1700 кг/дка царевица, а у нас – около 105 кг/дка. Същото е и при другите култури. В България е нужно държавата да се намеси, тъй като голяма част от реките и язовирите са държавна собственост, както и съоръженията за напояване. Където трябват сондажи, ние ще ги направим. Но трябва да сме сигурни, че ще ги ползваме. Има начини – да се сключат 20 годишни договори със собствениците, арендаторът да бъде първи купувач на земята при продажба, да се премине към комасиране на земята, където работят големи фирми в землищата и т. н. Има различни механизми, които могат да се използват, но важното е да се изгради и следва стратегия, виждане за решаването и развитието на проблема с напояването.

Занимавате ли се със семепроизводство? Какви сортове ползвате?

Работим с български сортове: царевица – сорт Кнежа на Института по царевица в Кнежа, слънчоглед - със сорт Сан Лука на Добруджанския институт в Генерал Тошево. Познати сме на пазара и като поддистрибутори на RAPS GbR – SAATEN UNION за рапица, внос от Германия, тъй като отчитаме големите перспективи, които предоставят енергийните култури. Рапицата е много благодатна в това отношение култура. Но са нужни знания, техника и професионализъм в тази професия, за да можеш адекватно да прецениш в кой период да я засееш и да разполагаш с качествена техника, особено сеялки, за да осъществиш това както трябва. С нашият опит, професионализъм и техническо оборудване, ние отговаряме на необходимите агроизисквания за зърнопрозиводство и това е тайната на успеха ни.

По-подробно ни разкажете за рапицата – какви машини ползвате за отглеждане, кой изкупува произведената рапица, участвате ли в процеса за получаване на рапично масло и др.

Рапицата все повече се налага като култура в България. Според мен не се обръща голяма внимание от производителите.При нея има няколко особени неща, които трябва да се спазват и резултатите ще дойдат бързо. Те са : 1/ Добри семена; 2/ Прецизна техника и 3/ Отлична технология. В момента фирмата разпространява най-добрите семена на RAPS GbR – Германия. Те са залог за отлични резултати. А пазара е гладен за тази стока и в България и Европа.

Каква е перспективата на зърнопроизводството за следващата година?

За следващите години перспективата е само една според мен и това е високи добиви от единица площ. За тази цел България трябва да изгради напоителни съоръжения и незабавно да се промени закона в това отношение, защото той е пречка в надпреварата ни с европийските ни колеги.

 

начало . за нас . производство и търговия . галерия . контакти . какво ни питат клиентите . карта на сайта . english . deutsch